Театралната критика за репертоара на сезона

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Камелия Николова отделя няколко спектакли, които правят добро впечатление. Забелязва се тенденция трупите да се обръщат към сериозни класически текстове - както от традиционната, така и от модерната класика. Николова изтъкна две заглавия: "Дивата патица" на Хенрик Ибсен от модерната класика, а другото - "Животът е сън" на Педро Калдерон.

"Дивата патица" е постановка на Народния театър с режисьор Крис Шарков и добрата сценография на Никола Тороманов. Николова я определя така:

"Един смел, нетрадиционен прочит на тази иначе известна, но малко поставяна в България пиеса. В какво се изразява този прочит? Преди всичко в това, че следвайки текста, режисьорът всъщност открива много ярки, мощни съвременни гласове в нея: ситуации и отношения, в които можем да се разпознаем."

Асен Терзиев отбеляза, че връщането към Ибсен в момента е европейско явление. Авторът, смятан за бащата на модерната драма, сега звучи много актуално.

"Животът е сън" на Калдерон е изключително трудна пиеса от испанския ренесанс. Тя се поставя рядко. Досега български режисьори са опитвали само два пъти да го правят, отбеляза Николова. Тя добавя: "Сега /към пиесата/ посяга една съвсем млада режисьорка, Дина Маркова, на която това е дебют, в екип с актьора Боян Арсов, който напоследък има много силни сезони".

Терзиев изтъкна, че актьорът Арсов е не само изпълнител на главната роля, но и автор на костюмите, на хореографията, на цялата визуална среда на спектакъла. Критикът одобрява този подход, както и съкращаването на бароковата пиеса до основната линия на Сехизмундо и поставянето ѝ в "Червената къща".



Нередности
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

< Назад