Ползите и вредите от лятното часово време

Темите в този брой на предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Евродепутати дори имаха идея да се гласува премахването на лятното часово време. Вместо това, обаче, беше разпоредено Европейската комисия да извърши цялостна оценка на необходимостта от това, като се вземат под внимание всички фактори.

Смяната на времето касае всеки един човек, който живее на континента или иначе казано всички 741 млн. души. Въпреки че сме приели смяната на времето за даденост, зад това наше задължение се крие интересна история. Ако все пак сте сред застъпниците на тази идея, трябва да благодарите на Бенджамин Франклин, който се счита за баща на тази идея.

Още през далечната 1784 г. той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" и предлага на парижани да стават и съответно да си лягат по-рано, измествайки стрелката. Повече от 100 години по-късно обаче за първи път идеята става факт, а европейската държава, която го прилага, е не Франция, а Германия през 1916 г.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. Доводи за това тогава не липсват.

В България проучване е показало, че лятното часово време пести енергията, която АЕЦ „Козлодуй" произвежда за 12 часа при пълна мощност. Разделено на всеки от нас, се оказва, че това са 54 стотинки на човек за една година. От друга страна смяната в стрелките осигурява на хората повече светлина, а това се смята, че е способно да повиши активността им.

Застъпниците на лятното часово време твърдят, че всички здравословни и психически разстройства, които се твърди, че са причинени от промяната в часовниците, са по-скоро вследствие на самовнушение.

През последните години, обаче, темата за това дали трябва да има лятно и зимно часово време разкъсва общественото мнение, а впечатление прави, че сякаш противниците в намесата на естествения ход на часовниците преобладават. Техните аргументи са следните: вредните последици за физическото и психическото ни здраве, липсата на практическа полза от това действие, отричайки факта, че всъщност това може да пести енергия и не на последно място - загубите, които бизнесът е принуден да търпи.

Всъщност те не са никак малко по данни на български работодатели. У нас намесата в естествения ход на часовниците два пъти в годината води до около 400 млн. лева загуби за родната икономика, сочат данните. Извън пределите на страната ни мащабите на икономическите загуби достигат милиарди. Научно също има теории, които доказват вредата от това да преминаваме от зимно към лятно часово време.

Учени от Харвард, обаче, са установили, че в деня след смяната на времето катастрофите по пътищата се увеличават с 18%. Причината е сънливостта и забавените реакции. Друго проучване пък показва, че при смяна на часовото време пътните инциденти с пешеходци намаляват с 13%. Руски учени твърдят, че рискът от сърдечни удари се е увеличил с 50% при смяната, а броят на самоубийствата е нараснал.

Заради вредите и недоказаните според тях ползи руснаците се отказаха от лятното часово време и приеха закон, с който да отменят местенето на стрелките два пъти в годината. И въпреки че дебатите "за" и "против", които се водят през последните години около това дали трябва да сменяме два пъти в годината времето, директива на ЕС забранява на страните-членки самостоятелно да отменят решението за това. Заради все повечето противници на тази идея Европейската комисия е задължена да изготви доклад, който да докаже дали техните аргументи са релевантни и съответно дали е необходимо лятното и зимното часове време да отпаднат.