Книги за смет в Перник

Темите в предаването:

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Това е истинска история, с много страници и скъсани корици. Започва с изхвърлянето на десетки книги в контейнер в пернишкия квартал "Твърди ливади". И завършва в дома на Емил Рангелов, жител на квартала, който видял книгите, когато отишъл да си изхвърли боклука.

Емил Рангелов: Това са контейнерите, в които бяха намерени въпросните книги. Започнах да ги разтърсвам, излязоха Ботев, Вазов, Караславов и много класици на българската литература и просто импулсивно реших, че тези книги трябва да се извадят от този контейнер, защото това е искрицата от историята на България.

Купчинка по купчинка, Емил събрал книгите и започнал да ги пренася до дома си.

Емил Рангелов: Понеже нямах торба в мен, реших да се върна вкъщи, за да взема торба и да ги прибера.

По пътя срещнал своя съседка. На връщане видели, че книгите са върнати обратно в контейнера за боклук.

Ралица Христова: Книгите бяха разхвърляни и покрай контейнера. Имаше много боклук и той с доста усилия успя да ги прибере.

Емил Рангелов: И в следващия момент идва някакво момченце с един друг чувал с боклук. И аз го попитах какво изхвърля.
- Боклук. Питам го: "Добре, в този боклук има книги". Той казва - на мен за това ми плащат, не ме интересува какво има в боклука.

Ралица качва снимка и видеоклип на пълния с книги контейнер в социалните мрежи. Публикацията е споделяна хиляди пъти и шокира близки и непознати на двамата съседи.

"Изключително грозен акт. За човек, който чете книги това е тумор и това е най-голямото доказателство за упадъка на цяла нация. Какво щеше да му стане на тоя индивид, ако ги беше дарил в някоя.

Ралица Христова: Мястото на тези книги не е в контейнера. Мястото е в библиотеките на хората. В ръцете на децата и затова решихме да ги съберем и да разпространим видеото и снимките. Някои от книгите бяха подарени, други сме запазили. Ако някой иска, може да ги вземе, може да се свърже отново с нас. Ще ги подарим.

При срещата ни до същия контейнер, Ралица и Емил съжаляват, че не са могли да спасят всички книги.

Емил Рангелов: Колкото можахме съхранихме, събрахме. Най-лесно е да ги метнеш в коша и да се приключи. Аз имам в библиотеката толкова стари книги. Нямам време да ги чета, но просто си ги държим.