РЕКЛАМА

Референдум | Има ли промяна в ситуацията с двойния стандарт при храните? | Части от предаването - 4

Има ли промяна в ситуацията с двойния стандарт при храните? 00:58:48

БНТ 1 | 25.06.2019 | Референдум

Има ли промяна в ситуацията с двойния стандарт при храните?

Има ли промяна в ситуацията с двойния стандарт при храните?
Купувате ли хранителни продукти на по-ниска цена, дори да има разлика в състава? 00:00:12

БНТ 1 | 25.06.2019 | Референдум

Купувате ли хранителни продукти на по-ниска цена, дори да има разлика в състава?

Купувате ли хранителни продукти на по-ниска цена, дори да има разлика в състава?
Къде се среща различен състав в храни от една марка и идентична опаковка? 00:00:12

БНТ 1 | 25.06.2019 | Референдум

Къде се среща различен състав в храни от една марка и идентична опаковка?

Къде се среща различен състав в храни от една марка и идентична опаковка?
Има ли промяна, според вас, в ситуацията с двойния стандарт при храните? 00:00:12

БНТ 1 | 25.06.2019 | Референдум

Има ли промяна, според вас, в ситуацията с двойния стандарт при храните?

Има ли промяна, според вас, в ситуацията с двойния стандарт при храните?

Купуваме ли по-лошо качество храна потребителите в Западна Европа? Вчера Европейската комисия публикува данни от изследване в 19 страни на над 120 продукта. Данните са за популярни продукти, които използваме и тук - в Източна, а и в Западна Европа, и в Прибалтийските страни.

Означава ли различният състав и различно качество? Кои са примерите за двоен стандарт при храните? За връзката между цена и качество говорихме в това издание на "Референдум".

По темата дискутирахме и преди година когато експертите решиха да вземат мерки и за критики за двоен стандарт при продуктите. Похарчените средства от Брюксел до момента са над 4 милиона евро. Какъв е резултатът от това?

Въпросът на "Алфа рисърч" тази вечер беше: Има ли промяна, според вас, в ситуацията с двойния стандарт при храните?

Дискусията в студиото на предаването с експертите:

Богомил Николов, Асоциация Активни потребители: Понякога става въпрос за национални вкусове, понякога става въпрос за различни доставчици на едни и същи вериги. Но това, което е най-тревожното и трябва да се фокусираме върху него, е хипотезата, при която скъпи съставки се заместват с евтини. Най-известният пример е с шоколада, при който какаото е много скъпа съставка и когато видите образци, при които в единия продукт има повече какао, а в другия - по-малко, това вече е белег за двоен стандарт.



Проф. Пламен Моллов, бивш изпълнителен директор на БАБХ и преподавател в УХТ: Основният проблем е в комуникацията с потребителите и недостатъчната информация, която достига до тях, поради което се създават подобни усещания за някакви диспропорции, които практически ги няма. Темата за двойния стандарт очевидно е много чувствителна за всеки един потребител. Изследванията, които са направени сега, ясно показват, че няма географско разпределение на разликите.



Доц. Десислава Димитрова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН: Тази тема е важна за потребителя, за да го подсети, че не е лошо да чете и етикета. Според мен, българският потребител трябва да се информира за това какво купува. Цената за много голяма група от нашето население е определяща, но въпреки всичко изборът трябва да е наш, на нас като потребители.



Александър Йоцев, Съюз на търговците на храни в България: Решава безкрайнонеизвестния директор на Националната дирекция на съответната компания, която е производител. Той си има екип, правят се проучвания. Никой изобщо не се интересува нас дали ни възприемат като аборигени или ни възприемат еди-как-си. За всеки един такъв концерн е важен ръстът на продажбите и как ще се постигне. В зависимост от това се правят стратегии. Никой не пита потребителя.



Проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика: Където няма разлика, България си е окей. Където има разлика, а аз съм преценила и в самия доклад се казва, трябва да има поне 10% разлика в съдържанието на съответния нутриент и на съставката, представена на етикета, България, за съжаление винаги е в групата на тия страни където съставът е с по-неблагоприятна характеристика.



Доц. Ива Угринова, Институт по молекулярна биология – БАН: Вредно или не, употребата на Е-та е наш цивилизационен избор. Селското стопанство отдавна е идустриализирано, отдавна храните се произвеждат в огромни количества, за да задоволят търсенето. Населението на Земята гони 7.5 милиарда. Да смятаме, че можем да се изхраним органично, както нашите прадеди, е меко казано наивно.

Има ли промяна в ситуацията с двойния стандарт при храните?
"Референдум" - 25.06.2019

РЕКЛАМА