РЕКЛАМА

Панорама | Чернобил - цената на лъжата и нейните свидетели | Части от предаването - 7

Цената на политиката 01:02:23

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Цената на политиката

Цената на политиката
Как влязохме в Европа – спомен от Гюнтер Ферхойген 00:07:50

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Как влязохме в Европа – спомен от Гюнтер Ферхойген

Как влязохме в Европа – спомен от Гюнтер Ферхойген
Чернобил - цената на лъжата и нейните свидетели 00:13:50

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Чернобил - цената на лъжата и нейните свидетели

Чернобил - цената на лъжата и нейните свидетели
Цената на политиката - коментар на Стойчо Стойчев и Росен Карадимов 00:10:52

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Цената на политиката - коментар на Стойчо Стойчев и Росен Карадимов

Цената на политиката - коментар на Стойчо Стойчев и Росен Карадимов
Филипов: В Северна Македония не искат да бъдат убедени в истината за Гоце Делчев 00:10:36

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Филипов: В Северна Македония не искат да бъдат убедени в истината за Гоце Делчев

Филипов: В Северна Македония не искат да бъдат убедени в истината за Гоце Делчев
Деца в приключение – режисьорът Милко Лазаров 00:09:44

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Деца в приключение – режисьорът Милко Лазаров

Деца в приключение – режисьорът Милко Лазаров
Защо не спазваме правилата на пътя? 00:07:51

БНТ 1 | 14.06.2019 | Панорама

Защо не спазваме правилата на пътя?

Защо не спазваме правилата на пътя?

Казват, че била хубава пролет. Не помня. Била съм в средното училище. Баба казваше, че тогава валял пороен дъжд. Никой у дома не е говорил за Чернобил. Правиха го с ужас след време. Като повечето българи.

Една световна филмова история обаче върна лентата назад. Остави безмълвни много хора по целия свят, защото безпогрешно разпозна, че трябва да се върнеш при лъжата, за да разкажеш истината.

Знаят го отдавна истинските свидетели на събитията.

В България през 1986-та екип от ядрени физици, радиохимици и военни медици се обединяват в програмата „Радиощит“. Целта е да направят изследвания, които да помогнат за защита на населението. Не знаят пред какво се изправят.

Проф. Валентин Босевски: Аз съм в преклонна възраст и все още не мога да се освободя от чувството за вина. Чувствам се съпричастен на вината, но не и на лъжата. Това, което се случи в Чернобил е една ужасяваща технологична катастрофа. Тя се превърна в метафора на човешката доблест, това, което хората сега гледат във филма, но всъщност Чернобил е метафора на лъжата. Метафора на плиткоумието на шепа хора с власт в ръцете, които плащаха идеологически данък. Те излъгаха народа като скриха истината.

В онези времена проф. Валентин Босевски е научният секретар на програмата „Радиощит“. Той е създател на Центъра за радиоационна защита във Военна болница. Пази тази снимка като скъпоценност.

Вижте я добре. Тя е единствената. Направена е в учебната зала на ВМА през 1987-ма. Малко след това екипът от учени е разбит. Предупрежденията им не стигат до народа.

Проф. Валентин Босевски: Нахлували са партийни ръководители в лабораториите ни, докато работим нощем, със забрана да говорим, да не насаждаме психологически дивотии сред нацията - това бяха изразите. Забрана да изследваме горещите частици - че това са призрачни фантасмагории. Мисля, че най-недостойното, което направиха, е това, че ни обвиниха, че рушим психологическите устои на нацията. В това, че сме проводници на чужди интереси. Представете си го в онези условия.

Днес не се знае почти нищо за тези хора - малцината, дръзнали да се изправят срещу системата. Съдбата им е горчива.

БНТ: Как се случи, че на 1 май 40 хиляди деца излязоха на манифестации и спортни прояви въпреки Вашите предупреждения?
Проф. Валентин Босевски: Научихме за това налудничаво намерение, макар че най-отгоре в партийните нива много добре знаеха, че има сериозна радиоационна обстановка! Но тази идея не можа да бъде спряна. Аз я нарекох в съда като вещо лице - дивашка идея! Молихме, молихме министъра на отбраната, председателя на Комитета по култура да повлияят на ръководството на държавата, да спрат това безумие. Не успяхме… Чувствахме безсилие, чувствахме гняв на хора, които не могат да кажат какво мислят и какво виждат…
БНТ: Партийните фигури видяха ли графиките с изследвания за горещите частици във въздуха, които дишат хората?
Проф. Валентин Босевски: О,да! О,да! В България нямаше взрив на атомна централа, нямаше смърт, нямаше трагедията на една катастрофа, която изживяха милиони хора. В България децата ни тичаха за здраве при наличието на горещи частици в атмосферния въздух и при наличието на огромно количество радиационни елементи.

Така изглежда кошмарната радиография за радиокативността на въздуха, който хората в София са дишали на 2 май 1986-та. Запазена е в архивите на учения. Това е времето, когато препоръките за храненето на децата в градините, училищата, летните лагери, не са приети. Изключение се прави за казармите.
Не е унищожен отровният фураж, за който учените имат данни, че е с висока степен на замърсяване. Официалните съобщения винаги звучат: "Няма основания за безпокойство.


Проф.Валентин Босевски: Южният българин е инкорпорирал, поради това че се е хранил със силно замърсени животински и растителни продукти от реколтите 1986-та и чрез животните от 1987-ма, толкова цезий 137 и цезий 134, колкото събратятата му от гражданското население на Брянск - зоната за строг контрол в Украйна. Това е българският Чернобил!

Спомня си, че в условията на онзи жесток натиск е имало хора, които са им помагали и други, които са ги предавали. Твърди, че български генерал, сега покойник, се е обадил, за да ги предупреди за готвена разправа. През 1987-ма се намесва Държавна сигурност. Екипът от учени спира изследванията си.

Проф.Валентин Босевски: Той ни предупреди, че сме под оперативно наблюдение, защото има данни, че сме агенти на плана КЛИН. Ние тогава не знаехме какво е това. По-късно същият генерал ни каза, че е операция на английското разузнаване за учени.
БНТ: Чувствахте ли се тогава сами сред вълци?
Проф. Валентин Босевски: Чувствахме се сами. Имаше случаи, когато близките ни казваха: ако вие си чупите главата, не помисляте ли за децата си?
БНТ: Какво казвате на тези, които твърдят “времето беше такова“?
Проф. Валентин Босевски: Аз винаги съм казвал едно: Никога да не се оправдаваме с времето! Никога да не казваме - абе, такова беше времето. Защото сме длъжни да имаме достоен живот по всяко време. Какво друго да каже човек. Ние всички сме длъжници на истината.

В съдбата на учените от Русия, Украйна, България, които първи сигнализират за опасностите след аварията, има много общи неща. Постепенно те са психически и физически унищожени. Връщайки се в спомените си, той няма да забрави тъжната прегръдка и думите на прочутия руски професор Назаров.

Проф. Валентин Босевски: Това, което се случи и у нас, а и у вас, е ужасяващо. Но още по-ужасяваща е нравствената оценка на случилото се, защото много политици, много учени, дори и лекари, дезертираха от истината и с това - от собствения си народ.
БНТ: Какво научихте за властта, какво прави властта от хората?
Проф. Валентин Босевски: В края на краищата се оказва, че когато си във властта и истината е неудобна, ти, изчерпвайки контрааргументите си срещу тази истина - ти започваш да лъжеш. И почваш да лъжеш, да лъжеш, да лъжеш! Дотогава, докато истината умре!

В края на кариерата си на учен е напълно отстранен от института, в който работи.

В началото на демокрацията по препоръка на Желю Желев става зам.-министър на околната среда в правителството на Димитър Попов. Два пъти е министър в служебни кабинети - на Любен Беров и на Ренета Инджова. Няма илюзии за властта. Казва, че никога не е успял да разбере онези учени, избрали вярност пред властта, а не пред съвестта си.

Проф.Валентин Босевски: Те забравиха един постулат на Ауербах, който казва, че необходимостта да си изкарваш прехраната, не означава, че трябва да проституираш с казусите на науката. Тогава тя се превръща в дребна, търговска и политическа поръчка.

Днес разказва всичко това заради мълчанието на времето, което често изравнява подлеци и герои. Защото не са безгрешни. Заради внучката си, която не знае какво е Чернобил. Заради младите физици, които са го убедили да напише книга със свидетелства. Заради онези негови колеги от екипа през 1987-ма, които вече никой не помни. Екипът, опитал се да каже истината за Чернобил.

Валентин Босевски: За тези, чиято единствена снимка е останала и вече ги няма. Имах съдбата да остана последен от по-старото поколение съратници. Те бяха забележителни хора. Аз не познавам по-достойна анонимност от тяхната. Няма по-достойна анонимност. И се прекланям пред тях.

Автор: Катя Тодорова
Оператори: Михаил Врабчев, Илия Иванов

Чернобил - цената на лъжата и нейните свидетели
"Панорама" | "Цената на политиката" - 14.06.2019

РЕКЛАМА