РЕКЛАМА


"Родил съм се в 1821 лето от българи родители в оная страшна и ужасна повременност, когато, подир обесването на фанариотския патрик Григория са изпроводени от Цариград в България три паличници паши да оберат оръжието от българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити людие по градищата и по знаменитите големи села... Баща ми се е звал Стойку, а майка ми Руса; домородственото име бащи ми било е Папазоглу (Попович) и Раковала (Раковски), а майчиното ми е било Мамарчовци. Домородството ми от към баща ми били са знаменити люде, приселци в Котел от стараго града Ракова..."

Из "Житие" (1866 г). – Г. С. Раковски

Георги Стойков Раковски е учил цял живот. Първоначално в елино-българското училище на Райно Попович, сред чийто ученици са П. Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви. В Цариград се усъвършенства в елитното гръцко училище Куручешме, заедно с Никола Богориди, като става част от цвета на българската интелигенция и църковните борби. До края на живота си Раковски е убеден, че образованието и свободата вървят ръка за ръка. В ценното си наследство ни оставя синергията на тактическите си възгледи за революцията и богатите си научни изследвания.

Още от съвсем млад Г. С. Раковски тръгва да се бори за Родината. През 1841 година, когато е 20-годишен, го виждаме сред организаторите на Браилските бунтове. Заловен от румънската полицията и осъден на смърт, той успява да избяга и живее известно време в Марсилия. Съдбата обаче го е обрекла на българската революция. Животът му е като на филм – смъртна присъда, участие в Кримската война, шпионаж за руската армия, цариградски затвор, Българската легия. Нищо не може да спре Раковски от реализирането на плановете му за свободата. Освен, може би, балканското междусъседско недоверие.

"Журналистиката е да публикуваш това, което другите ги е страх да публикуват!" Преди Каравелов и Ботев властелин на българската публицистика е Раковски. Сред многото му публицистични изяви са периодичните издания "Българска дневница", в-к "Дунавски лебед", "Бъдущност", "Бранител", "Българска старина". Навсякъде, където пропагандира българската национална идея – Австрия, Сърбия, Румъния, вестниците му са спирани, а авторът им е гонен.

Дискусията ни в "История.bg" тази вечер е за идеолога на националноосвободителното движение в България Г. С. Раковски, за неговото личностно усъвършенстване, за бунтовническия му плам, за писателската и публицистичната му дейност. В студиото са нашите гости

vlcsnap-2016-04-04-21h23m28s56

Проф. Вера Бонева - преподавател в УниБИТ по история и музеология, изследовател на възрожденския политически национализъм, на българския културен вървеж през Модерната епоха и на ред емблематични личности от 19-ти и 20 век.

 

vlcsnap-2016-04-04-21h31m26s238

Проф. Пламен Митев - преподавател от Софийския университет, един от водещите изследователи на Българското възраждане – епохата, в която се решава „българският въпрос” и се създава интелигенция, способна да управлява самостоятелно българската държава.

vlcsnap-2016-04-04-21h19m04s246

Проф. Илия Тодев - директор на Института за исторически изследвания при БАН, специалист по църковна история, нова история, история на Българското възраждане, изследователят, който вижда в Раковски един от най-важните предосвобожденски строители на съвременна България.

 

vlcsnap-2016-04-04-21h27m18s58

Иван Гранитски - поет, публицист и общественик, издател на българска класическа и съвременна литература, популяризатор на българската културна история и пазител на българския дух.

195 години от рождението на Г. С. Раковски
"ИСТОРИЯ.BG" - 04.04.2016

РЕКЛАМА